Руска авторска песен на Владимир Шандриков, много популярна в 80-те години на ХХ век.
Владимир Шандриков от книгата "Руските бардове на ХХ век"
Родил се и живял в Омск. Израснал без баща. По образование и основен вид дейност
- художник оформител. В 1964 година постъпва в Пензенското художествено училище,
откъде е изключен, защото заедно с други ученици участва писмо-подписка изпратено
във вестник "Съветска култура" за недостатъците на експерименталната програма в своето училище (по неговите собствени думи - „за организация на бунт против бюракратичните сили"). Два пъти женен. Три пъти съден, в това число един път и осъден на три години лишаване от свобода по член 108 алинея първа - „ умишлено тежко телесно нараняване". Намирайки се в затвора, съчинява първите свои песни на затворническа тематика.
Впоследствие значително разширява темите на своето творчество, обаче в съветско време си остава непризнат автор. Творчеството му се разпространява чрез нелегалните магнитофонни записи.
Много от песните му са написани под влиянието на творчеството на Владимир Ви-
соцки и са изпълнени в подобен маниер, поради което авторството на някои от тях по-
грешно са приписвани на Висоцки. Именно Висоцки (когото не е познавал лично)
Шандриков е считал за свой „и приятел и учител и състрадалец".
