"Съквартирантите започнаха да влизат. С повечето от тях ни се бяха пресичали за кратко пътищата съвсем професионално: или бяха идвали в студиото на “Искрено и лично”, или аз бях гостувала при тях. Повечето Съквартиранти бяха колеги, като мен свързани с телевизия: водещи, продуценти, или едното и другото в едно. Може да се каже, че лично не познавах никого. Неведнъж дотук писах, че “Биг Брадър” почти едно към едно се припокрива с Живота и, че докато бях в Къщата, осъзнаването на това припокриване ме докарваше до възторг почти ежедневно. Правилата в Къщата, както и правилата в Живота налагат в поведението ни конкретни рамки. Можеш да ги харесваш, да ги познаваш и да ги спазваш, можеш и да не ги харесваш, да не ги познаваш и да реагираш в цялата възможна гама: от мрънкане и роптаене до опити за революция и осъзнаване на “жестоката” истина, че “тези номера не минават”.
Към това как точно се отнася даден човек или Съквартирант към Правилата на “Биг Брадър” или тези на Живота, на самите Правила им е съвършено безразлично. Те просто си съществуват. В Къщата на “Биг Брадър”, както и в Живота е много важно какво можеш да си позволиш. С други думи, каква цена действително можеш да платиш за това, което решиш да си позволиш. В това отношение, нито в Къщата на “Биг Брадър”, нито в Живота имаш някакви ограничения. Правилата са рамки, съдържанието е твоя работа. И, да - Правилата са част от играта, но Съдържанието си ти самият и никой друг. Още първата вечер чух: “това е само игра” като опит за оневиняване в аванс на глупостта. За мен “това е само игра”, както и примиренческото: “такъв е Животът” със същата цел - оправдаване на нахалството, глупостта, нерешителността, подлостта и т.н. винаги са ми действали като развян червен парцал в муцунката, затова нито веднъж на пропуснах да напомня, че “това” не е игра. Ние не играем себе си, ние сме себе си и особено на екран винаги личи кой какъв е. Сравнително бързо осъзнах, че тези истини дразнят Съквартирантите - те знаеха това, което казвах, но то ги плашеше. Сред хората, достигнали “социален успех” страхът от това да не би някой да разбере, че са “недостойни” за него в която и да било сфера от Живота, е смазващо силен, и те - често без да има каквато и да било необходимост - полагат постоянни усилия да “излъжат” някого, че са по-интелигентни, по-начетени, по-силни, по-можещи, по-красиви, по-успешни и т.н. Разбира се, усилията са насочени най-вече към това да излъжеш себе си, защото повечето околни, съвършено не се интересуват как еди кой си е по-по-най от тях - те си имат свои грижи, свои цели и свои илюзии за преследване. Подобна реакция се поражда особено бурно и респективно, смешно, когато хората се страхуват от тъмните си страни, когато още не ги познават, не са ги приели. Но за това сигурно ще стане дума и по-нататък."

Не пропускайте възможността да имате една от най-мотивиращите книги - "Искрено и лично за Големия VIP Брат". Бъдете свободни и независими! Отстоявайте себе си и своето собствено мнение.

свернуть