Строим паметници на поробителите, а един турчин се заканва: "Ние, нашият народ, ако се вдигне и една църква няма да остане, да знаете."

Родопските войводи се преобръщат в гробовете си - Никола ГИГОВ, 2006

Историята наистина ни изправя пред избор - Момчил или Енихан. И от видеото виждаме избора... Новите евроатлантически богове чакат своите правоверни поклонници. Този път надписът може да бъде само един - тук почива духът на българина, който издигна тюрбе на Енихан и увековечи поробителя.
..."Дарявам ви тая снимка. Нека България види какво става в Родопите!"
Сърцето ми усети как родопските войводи се преобръщат в гробовете си. Доживяхме пред очите ни, в сърцето на Родопа, да има тюрбе-мавзолей в чест на нашия поробител. Момчил юнак, бранителят на Родопите, няма свой паметник в Средните Родопи, а поробителят - има.
...Потомците на Момчил юнак и цялата планина са осеяни с легенди и със заветните му думи: “Аз съм син на свободата!” ...Жестокостта на този поробител... храбростта на съпротивляващите се родопчани. ...долът се вмирисал от трупове. Една част от убитите родопчани били погребани в северните склонове на връх връх Свобода. От Одрин до родопското Каракулас пропищяло всичко живо от Енихан. Той разрушил две църкви в Иноглово (до връх Преспа), разрушил манастира на Хайдушки поляни. Сринал прочутата някога Кръстата гора (Средните Родопи). Срязвал жилите на един народ и стъпквал христовата му вяра. ..Стоян войвода, Чило войвода и Вълчо войвода. На третия ден от боевете лумнали пожарите. Турците посичали жени и деца, стари и млади, разрушили двете църкви и сринали цялото село. Не издържал на тази кървава гледка един иногловец на име Ангел, влязъл в шатрата на Енихан баба и го убил с нож.
...Турците грабели, убивали, горели. Останали без домове, родопчани навлезли в гората. Но турците запалили вековната гора, разрушили манастира, наближили Момина вода. Там боевете водел Стоян войвода - годеник на Руса девойка. В кръвопролитните боеве край извора убили годеницата Руса девойка (на нейно име - местността Момина вода). Успели да пленят Стоян войвода. Измъчвали го. Споменът е останал в покъртителна родопска песен: "Турце Стоян мъчеха три дни и три нощуве, очи му със сабя галбеха". Това е родопският мотив за Балканджи Йово. И каква дума “галбеха” - не е избождаха очи, не е вадеха очи, не е ослепяваха, а галбеха: дълбаят надълбоко и въртят. Покъртителна драма. Руса девойка: “С нож й сърцето пореха и си Росица питаха” ...А после се обагрили с кръв стените на крепостта Подвис, опожарен бил манастирът на връх Сакарка и поробителите се надвесили над Смолян. ...Родопите паднали под робство. И в наши дни бяха издигнати две тюрбета-мавзолеи - на Енихан баба (връх Свобода) и на Саръ баба - недалеч от село Момчиловци!

свернуть