Шоу програма 1 - 1987
Начало на сезона - месец юни,
море и плаж, тук - там златисти дюни,
спасител съм и мога да ви кажа -
за кратки авантюри съм готов.
Със сини панталони - тип каубойски,
изцяло татуиран, с вид геройски,
с бинокъл търся нещичко по плажа,
какво е днес спасител без любов ?!
Марина, Марина, Марина,
Марина се казваше тя.
Марина, Марина, Марина,
във нея открих любовта.
Почна да се дави -
бързо я извадих;
тя прегърна ме и каза
"I love you, I love you !".
Марина бе швейцарка
тоест вносна марка,
аз тогава също казах
"I love you, I love you !".
После тя ме почерпи,
аз отвърнах й на жеста,
после само тя ме черпи -
щото бил съм много свестен,
и чудесно си живеех,
но... докато тръгна тя.
После беше унгарка,
значи също вносна марка.
после някаква германка -
не е Пенка ,не е Станка
и чудесно си живеех,
но... докато тръгна тя.
И така какво да се прави,
всеки ден някой се дави,
някоя тръгва, друга пристига при мен.
Ей така е в живота,
някой си е само зрител,
аз обаче тук работя
със професия спасител,
а за мойте авантюри...
е, това е друг въпрос.
Но сезонът отлетя,
над земята слезе есен
и курортът опустя.
Духна вятъра суров
Аз съм сам на този плаж
никой вече не се дави
само скучен, сив пейзаж
ни германки, ни любов
Станка щеше сега...
да е тук на брега
Ох, Пенка в тъжния ден
можеше да е до мен
Като стар изсъхнал дъб,
аз посрещам ветровете
моят татуиран гръб
се синее на брега,
се синее на брега,
се синее на брега.
Je t'aime Пенка,
Je t'aime!
I love you Станка,
I love you!

свернуть