На 31 август 1924 г. членовете на ЦК на ВМРО Тодор Александров и ген. Александър Протогеров пътуват за конгреса на Серския революционен окръг, който трябва да се проведе в село Лопово в Пирин планина. Още сутринта на същия ден към тях се присъединяват Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, както и двамата куриери – Динчо Сугарски и Динчо Балкански, които трябва да преведат пътниците до Лопово. Единственият телохранител, който Александров води със себе си е Панзо Зафиров от щипската чета, а Протогеров пътува без охрана. В ранните часове след пладне групата спира в местността Равна бука, в околностите на село Сугарево. Александров и Протогеров лягат да си починат след уморителното пътуване. В този момент Щерю Влахов подло стреля в нищо неподозиращия Тодор Александров и революционерът умира на място. Панзо Зафиров грабва пушката, за да потърси отмъщение за своя вожд, но куриерът Динчо Сугарски, който също е посветен в заговора, го изпреварва и убива телохранителя.
Така, както преди половин век, когато предателство начертава пътя на Дякон Левски към бесилото, така и през 1924 г. водачът на македонските българи Тодор Александров става жертва на измяна. /БГНЕС
