В поредицата „Президентът говори“ посрещаме президента Георги Първанов. На въпроса за лавирането между големите международни сили и дали това е мечтата на българската външна политика, президентът Първанов казва: „ Това не може да бъде цел. Доколко това за мен е било важно лавирането, аз съм го използвал като средство за решаване на българските проблеми.“ Относно позицията на България по отношение на войната на Украйна, президентът отговаря: „ Аз винаги съм бил против войната, независимо дали става дума за войната в бивша Югославия или иракската война или сега за войната в Украйна. Войната е последното средство на една изчерпана вече дипломация. Моята позиция е била, че ние сме един добър съюзник на нашите партньори от Европейския съюз и НАТО, но в определени граници. Когато става дума за военен конфликт близо до нашата граница, аз определено смятам, че ние не трябва да се намесваме. На нас трябва да ни бъде оставено това право да стоим малко по встрани, защото ще дойде време, когато ние отново ще трябва да контактуваме, да общуваме, да търгуваме, културно да развиваме своите връзки и ако ние взривим всички мостове сега – не смея да мисля какво ще се случи, защото големите, великите сили веднага ще се разберат“. За ролята на президента, той казва следното: „ Президентът е този, който може да отваря вратите навън. Президентът е този, който може да дава зелена светлина на някои български инициативи. Как е реагирал на кризисните ситуации по време на неговите мандати, дали е сбъркал някъде - с медиците в Либия, с войната в Ирак?: „ Сигурно съм бъркал и по този въпрос моите опоненти могат да кажат своята позиция и своите критики, но все пак аз имам самочувствието на успял държавен глава. Позволявам си да го кажа, защото се случиха много важни неща. Беше време, когато много ме критикуваха за тройната коалиция, нещо от което аз не се отричам като архитект на този проект“. Един от последните му проекти е книгата, която пише за лидерството и в нея ще разказва за водачите, които събират неговото възхищение.

свернуть