Преди 18 години първото приемно дете дошло в семейството на Кина и Атанас. Отворили дома си за момче, което си нямало нийде никого. Това бил Мариян. Две детски очи грейнали. Мариян дошъл при тях плах, но щастлив, а радостта му се изразявала в една попара с домашно мляко. Имал мечта - да не се връща повече в дома. Сбъднала се. Дотогава думата "приемен родител" не била много популярна у нас, но Мариян пораснал при Кина и поел по своя път.
