/ПогледТВ/ „От 25 години върви световен процес на деидеологизация на политиката. Това е свързано с много други процеси, както и с цялостната деинтелектуализация на модерните общества. Това, което е характерно за развития свят, не е за характерно за периферни като българското общество. Тук има провинциална инерция. Въпреки че има външни подобия, случващото се тук не е същото като случващото се в развитите западни общества. Там това е късен капитализъм – постмодерност, което е изключително сериозно идеологическо и политическо движение, започнало след 1967 година. То имаше за цел да снеме идеологията като особен дискурс на обществено-политическите взаимоотношения. Някъде около 1974 година бе написан доклад до Трилатералната комисия, който се нарича: „Опасност от демокрацията“. В него е написано, че прекалено много средната класа си е повярвала, че наистина има демокрация и иска да участва при вземането на важните решения, както и че трябва да се направи всичко необходимо, че големи маси от хора да бъдат извадени от реалната политика.“
Това заяви в Поглед ТВ проф Иво Христов, бивш депутат от БСП, в отговор на въпрос, дали сме в криза на лидерството, или на идейната идентичност в световен мащаб – малки лидери или нищожни идеи.
По думите му, за реализиране на тези цели е имало спуснати различни проекти със сериозен успех. „Първият имаше обективни корени, че модерната демокрация след Втората Световна война в Златния милиард – ядрото на Западния капитализъм, се базираше на така наречената средна класа. След войната беше „открито“, че големият и масов потребителски пазар ражда и големите печалби. За първи път капитализмът имаше интерес да инвестира в масовия потребител. Това създаде едно същество на средния потребител – страхливо, манипулируемо, зависимо и консумативно. В средносрочен план това даде големи възможности за стабилизация на режимите в Западна Европа и Северна Америка, но от друга, в дългосрочна перспектива лиши капитализма от живеца му да се развива. Това развитие спря , заради една оформена тъповата маса, която няма нужда от промени. Противоречието между бургерството, като манталитет, консерватизъм и потребителски нагласи е от една страна, а от друга – социално–икономическата система, която трябва да се развива. Първото блокираше второто. Поради тази причина някъде в средата на 70-е години навлезе един нов елит на корпоратократия, която си постави три основни цели – първо – ликвидиране на масовия пазар, второ, ликвидиране на политико-икономическия опонент в лицето на социалистическия блок и трето, налагане на доминитет чрез финансовия капитал. С ликвидирането на социалистическия лагер, системните проблеми на късния капитализъм бяха отложени с 30 години. Със съсипването на Съветския съюз и Източноевропейския блок, те си купиха време. Но това не беше решение на проблема, а отлагане. Ние днес пребиваваме в тази точка на обостреност. Във втората половина на 90-е години и началото на 2000 – г. и в Западна Европа, но и в САЩ, бяха изтласкани на преден план повърхностни хора като политически лидери. Лявото и дясното станаха етикети. Делението стана етикет, а лидерите играеха като пионки на световния глобален капитал. Такъв беше Обама, редица европейски лидери, смешни европейски лидери, Меркел и др. Семпли хора“, допълни проф. Иво Христов.
Попитан, след като възниква социализма, той стъпва на християнските добродетели, а капитализмът е негов антипод, то следва ли упадък на политическата система, след като човекът е станал пълен нихилист и не вярва в религии, идеали и идеологизации, проф. Христов отговори: „Великият руски философ Бердяев прави анализ на социализма и марксизма в частност. По думите му, отвъд драпериите, продукт на ранното индустриално общество, Маркс не измисля нищо ново на базово ниво. Идеята за прогреса на обществото е Библейска. Стрелата на времето – Средновековието – времето между раждането на Христос и идването на Спасителя – средното време – средно-вековие. Вие чакате есхатология, чакаща базовото противоречие на света. В християнството и юдаизма се изразява в идването на месията – Бога – хилядолетното царство. В случая се замества с идването на комунизма. Богоизбраният народ в еврейската есхатология се замества с избраната класа – пролетариата. Каквото и да се случи, той е исторически прав, защото е персонификация на обективна сила, която движи към обективния край на историята – разпадането на класовите противоречия и установяването на Царството Божие – под формата на безкласово комунистическо общество.
Защо след срива на неолиберализма няма възход на лявото? Ще се роди ли ново политическо движение? Свидетели ли сме на сриването на националните държави и нациите от световния елит, за да може да господства над една биологична човешка маса? Каква беше идеята на Клаус Шваб с минималния базов доход? Счупват ли се паралелите и осите на световното влияние? Отговорите на тези и други въпроси вижте в интервюто на Валентин Кардамски с проф. Иво Христов в Поглед ТВ:/ВИДЕО/
