„Параграф 22“ – книгата, шедьовър на Джоузеф Хелър. Шедьовър за парадоксите в административния лабиринт. Най-общо: Действието се развива през Втората световна война. Военният летец Йосарян често превърта от ужас, когато бомбардира обекти. За да прекъсне службата си обаче, трябва да бъде освидетелстван, че е психически непригоден, луд. Ако поиска това обаче - военният психиатър д-р Данийка казва - самото искане доказва, че Йосарян не е луд, а психически здрав човек. И така се попада в зловещия капан на войната. След срещите с фермери и оглавяващи асоциации, може да се направи цял поменик с парадокси в наредби, закони, административни процедури, които вярно, не те правят мишена на обстрела на врага долу. Но последствията са сериозни. Един пример с търговете за земя от държавния поземлен фонд. Впрочем там, както се оказва, са много, но нека видим какво се случва с един кандидат-млад фермер. За да се допусне до търга, той трябвало да докаже, че в предишните три години е обработвал земя. Ако не може, не се допуска до търга. Първо, ако той притежава земя, защо ще иска. Така че, ако някой млад човек реши да започне земеделие, ДПЗ хлопва вратата под носа му. Иначе – на сядане и ставане, и у нас, и в Брюксел се вайкат как фермерското съсловие „застарявало“. Заливат ни с отчайваща статистика – как през 2020 г, а сега не е по-различно, всеки трети управител на ферма в ЕС бил над 65 години. И все се надуват тръбите – какви облекчения се създавали за стартиращите млади в земеделието. Обаче младите се инатят – не щат да чуят за земеделие, то не е привлекателно за тях. Мнозина от кандидатите по мярката „Млад фермер“, вече са забравили за това си начинание. Изтекъл е петгодишния срок за мониторинг, парите са „усвоени“ ,както се казва, и случаят приключи, забравете. Иначе, странно - на световни изложения за селскостопанска техника, около мощните машини, пълни с компютри, ще видите предимно млади хора. Но те явно само гледат, защото цените са главозамайващи. Тези мъжки играчки, както ги наричат, са достъпни единствено за големите фермери. Обнадеждаващ е фактът, че децата, а някъде и внуците на земеделци и животновъди, поемат щафетата в успешния бизнес. Второ, трето поколение. Техният старт е различен. Но и те често се завъртат в Параграф 22. За друг парадокс с търговете за земя от ДПЗ съобщават притежатели на овощни градини. Можеш да се класираш в търга, но нямаш право да получиш повече декари от сега обработваните. Т.е. имаш пет декари круши, дават ти още 5 декара и това е. Иначе се говори много и за насърчителни мерки, за да ядем български плодове и зеленчуци, а не вносни. Колкото за вратичките в наредби и закони, през които влизат само „наши хора“, да не говорим. Това пък от своя страна поражда и корупцията, която иначе борим с „върховенството на закона“ и промени в Конституцията. Тук е мястото да отворим дума за други парадокси, познати от години. Голяма част от производителите на хляб живуркали в сенчестата икономика. Те не са проверявани от контролните органи, защото… на книга не съществуват! Предстои разяснителна кампания за втората промяна в НСП. Основната цел- намаляване на административната тежест. Много от предложенията за т.н. „зелени мерки„ от ПРСР ,изглеждат логични. На първо четене. Но заетите с агробизнеса трябва да си отварят очите на четири. Дали от някоя трънка няма да излезе заек – т.е. пореден парадокс, Параграф 22.
#agrotv #agronews #agriculture @AGROTVBulgaria
