Според житията на св. Иван Рилски постницата "Св. Лука" е издигната в памет на Лука - племенникът на св. Иван, който в ранна възраст дошъл в Рила, за да се подвизава духовно под ръководството на своя чичо. Но, подучен от Лукавия, бащата на малкия Лука го отвел от подвига против волята му. На слизане от пещерата на това място Лука бил ухапан от отровна змия и починал.
Тази и лична история не е само такава. Тя отразява освен онова което изтъкнах в другия синопсис [ Ссылка ] , но и историческото обстоятелство по трудностите с които било свързано налагането на християнството в Първото българско царство при управлението на Крумовата династия.
Църквата „Покров на Пресвета Богородица” е издигната през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоница от село Рила тогава /сега град/. Неин ктитор е проигумен Теодосий, виден рилски монах. Тя се намира на горната площадка над тази на която е изградена постницата „Св. апостол и евангелист Лука”, на слизане по пътеката от пещерата и гроба на св. Йван - към Рилския манастир. Църквата е ключа към ранното минало на Рилския манастир. Счита се, че преди да бъде изграден на днешното си място, Рилският манастир се е намирал тук. А още преди това, възникнала келийната площадка през X век: [ Ссылка ]
Причина за преместването била лавина, която се свлякла откъм Еленин връх и разрушила старата обител. Освен това църквата „Покров на Пресвета Богородица” е съградена върху основите на стара такава, датирана от XI век, което хринологично съвпада с рехките данни за най-давното минало на Рилската света обител, отпреди тя да бъде изградена на сегашното ѝ място със старата Хрельова църква и Хрельовата кула - при властелството на Стефан Драговол - Хрельо. Архитектурният ѝ тип е същия като на постницата под нея и се състои от наос с олтар, нартика и одър. Зидарията ѝ е от камък и хоросан, а мазилката - варова и изографисана. Стенописите датират от 1811 г. и са дело на майстори от Банската художествена школа, вкл. такива на Тома Вишанов-Молера. Впечатлителна е зографията в нартиката, където сцените изобразяват движението на душата между дявола и ангела, т.е. изкушенията земни и тленни.
Най-старият запазен обем от храмовия анасамбъл е малката църквица „Св. Лука” от 1799 г. Комплексът се оформя в днешния си вид през 1843 г., когато Неофит Рилски пристроява западно към малката църква голяма стая за килийно училище, в която той е преподавател. Пристройката е със самостоятелен вход и надвесен южно над ската чардак, а непосредствено до нея с вътрешна връзка има друга, малка жилищна сграда за усамотяване, в която видния просветител и възрожденец творял. В това килийно училище получили образованието си много видни българи, основоположници на възрожденския културно-просветен живот по българските земи, като Христаки Павлович, Аверки Попстоянов, Васил Чолаков, Авксентий Велешки.
Храмът "Св. Лука" е изграден върху рид, наклонен на юг, а гледан откъм апсидата изглежда доста внушителен. Представлява еднокорабна каменна базилика от четири части: олтар, кораб, нартика и предверие. Изографисан е през 1789-1799 години при игумен йеромонах Герасим, който предал Богу дух през 1798 г. † Зидарията е от камък и хоросан, а покритието - с керемиди. Ктитор е монахът Игнатий от Стара Загора, който предходно бил разбойник със светското име Йоан Калпакчи. След покаяние и монашеско пострижение в Рилския манастир, със свои средства изградил храма „Св. апостол и евангелист Лука”, ЗА ОПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ! Това станало седем години след покаянието му. Монах Игнатий е чичо на св. мчк Игнатий Старозагорски.
Красивата живописна украса на храма е дело на най-изявените ни възрожденски зографи. Олтарната апсида е изрисувана от основоположника на Банската иконописна школа Тома Вишанов, по-известен като Молера. Останалата част от стенописите са дело на Христо Димитров, бащата на Димитър и ... Захари Зограф - основател на Самоковската художествена школа. Православният канон на изписване е спазен. В олтара в апсидата е Христос в тържествена поза и църковните отци отдолу; в проскомидията - "Иисус Христос в гроба". На свода: в олтарното пространство - "Ширшая небес", а вляво долу е групата "Кто ти спасе ризу раздра"; в наоса Христос е изрисуван в кръгове - "Спасител помазанник и вседържател" и "Св. Йоан Предтеча", а на свода в нартиката - "Иисус Вседържател". На стените - два пояса светии, между които тримата най-видни последователи на Св. Иван Рилски: Св. Йоаким Осоговски, Св. Прохор Пчински, Св. Гавраил Лесновски, както и св. Теодор Студит, игумен на Студийския манастир. Между всички тях се намира портрета на ктитора Игнатий, а в притвора е изписан "Страшния съд", пред който явно Йоан Калпакчи се смирил!
Мястото, което зографите определят на най-видните родни отшелници и мъченици за вярата, е израз на формиращото се българско национално съзнание и дух в края на XVIII и началото на XIX век, с началото на същинското ни Възраждане.
ТУК е проведен конгреса на ВМОРО през 1905 г.

свернуть