Здравейте приятели! И така- мъжкото ледено хоро в Калофер! Но да започнем поред.
Първо- за калоферци. Калоферци са истински българи. Своенравни колкото си искате и едновременно с това хора на място. От Калофер са излезли стотици истински и дейни Родолюбци- Христо Ботев, офицерското семейство Мархолеви, най- великия, според мен български държавник и дипломат от новото време- Екзарх Йосиф и още и още! Природата е зашеметяваща!
От преди 150- 200 години мъжете на Калофер са заиграли хоро в ледените води на Тунджа. Защо- ами- защото могат, защото искат и защото така са решили.
През последните двадесетина години леденото хоро придобива доста голяма известност. От една страна, защото стана медийна атракция, от друга страна- кметът си прави реклама. Няма лошо. Но най- важната, истинската причина е, че колкото повече управниците от всички цветове продават държавата, унижават и унищожават нацията, толкова повече хората започнаха да търсят поне нещичко, което да показва, че сме силни, че можем, че сме истински, че все още сме тук… И един такъв обединителен символ се оказа леденото хоро… Народният гений го съеши с нестинарството и излезе приказката, че народ, на който мъжете играят хоро в лед, а жените в огън, е непобедим!
Самият аз участвах в леденото хоро два пъти. В доста тежък за мен момент, преди три години, потърсих някакъв бабаитлък, който да ми даде отново хъс. И тогава- като една осма калоферец, вместо да тръгна да търся себе си в Тибет, реших да изиграя леденото хоро… Преживяването си струваше. Обстановката - бясна и вдъхновяваща. Да, беше бабаитлък… Някой виден интелектуал и нежна душа ще го нарече чалга патриотизъм… Да го нарича както иска… За мен си беше като прераждане… Вероятно и за много от другите участници и зрители…
А има и свежи моменти- например, един гражданин, напреднал с матриала, докато бавно пристъпвахме към реката, за двадесетина минути десет пъти се запозна с мен, като всеки път с радост и почуда установяваше, че сме адаши. Никъде другаде няма толкова добронамерени един към друг..
Леденото хоро има и впечатляващ страничен ефект- от студа кръвоносните съдове силно се свиват, но затова пък, като се позатопли човек, циркулацията на кръвта се връща и въздига мощно!
Иначе- Калофер е свидно за мен място… Прабаба ми- Елена, от известния на времето самодивски род се е преселила в Карлово, където е била известна учителка.Дъщеря`и-баба ми Пенка, до края на живота си събираше предания и легенди за Калофер, беше майсторка на калоферската дантела- предаде майсторлък и на внучките си - сестра ми Пенка и братовчедка ми- Петя…
Та, имам правото на кръвта, да съм гневен и обнадежден …
А какво се случва- Ковида- вместо с масово качествено здравеопазване, по света и у нас го лекуват с качествено масово качествено психиране и дресировка… В две предходни видеа можете да чуете мнението ми по темата (линкове под видеото)…
Та, уж заради Ковида, се спират живите контакти между хората, унищожават се традициите- няма ледено хоро, няма кукери, няма сватби, че даже и погребения… И не дай Боже някой да се усъмни, че това е правилния път за борба с вируса- караконджул Ковид- веднага му се вменява чувство за вина- как ще избие стари и млади, сиреч, какъв е кръволок, освен това и тъпак. Не дай си Боже да продължи да упорства- сиреч да мисли и предлага алтернативи- репресивният апарат на държавата ще му набие канчето. Какъв парадокс- държава няма- репресивен апарат - има!
Та, радвам се, че Калоферци надигнаха глава. Това дава надежда. Пред тях се огъна и кмета им- до степен, че да почне да се изявява като бунтар. Остава обаче лошото впечатление, че кметските действия са в зависимост от това кой го притиска в момента, на кой иска да се хареса повече и кога ще се договори с големите шефове… Такива ПР иширети нито са редни, нито са по калоферски. Голям началник, дето се извърта през пет минути, вече си имаме...
И още малко горчилка. Да - старите калоферци са започнали този ритуал. Оцелял е благодарение на наследниците им до сега. Но вместо да се направи организация за хората, идващи от другите краища на България да участват в хорото, на тях малко- много се гледа като на навлеци, които се бутат непоканени и искат да вземат уникалния местен ритуал. Моето мнение е- нека повече българи играят леденото хоро, нека навсякъде бъде взет този ритуал… Нека! Това е нужно…
А калоферци, вместо да правите театро като за ЮНЕСКО, което е част от световната банда- от догодина създайте организация и за другите участници! Приветствайте ги! Да се напием заедно, та дори и само това ни усещане да остане- че докато бабаитите от другите народи само се топват в ледената вода, ние там хоро играем… Пък после- нека бабаитлъкът ни стане обща непримиримост към това, което се случва... Но- да бъдем непримиримо от сега!
И така- догодина - всички в Калофер- на хорото- и млади, и стари…Амин!

свернуть