Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, где си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори.
Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило.
Ти кажи и, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
И носи и от мене много здраве,
много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
