Когато пях за тебе, запомни не носих маски,
плаках, тва не е в графата "педерастки",
обърни се и виж колко пъти от себе си се отрекох,
а ето днес любовта си в дома си отнесох...
Писна ми от съветите да ти бъда приятел,
сега съм хамалин, а до вчера на живота ти писател,
живя ми се, да, а сега не знам как,
кажи след всичко това ще бъдем ли пак...
Знаеш не ми трябват суми, за да кажа тези думи,
имах нервим, а сега имам само тънки струни,
съжалявам, но това чувам около себе си,
няма за какво, след всичко останах мене си!!!
Ако искаш забрави ме-ти така избра,
не искам костюми, не искам актьорска игра,
ако знаех кво да мисля, щеше да има ред на мисли,
дали е твърде късно, но ти с други спиш ли?...

****************************************************

Ако сълзите, който е пролял се равняваха в години,
ти щеше да си старица в неговите рими,
сега те губи, но реално е обратното момиче,
що не разбереш какво е мъж наистина да обича
болката винаги е повече отколкото показваме,
понякога зареди други на себе си отказваме,
попитай сърцето си-и то говори,
като него едва ли някога ще срещнеш втори
времето ще се обърне, бурята ще пристигне,
и няма да има кой отново нагоре да те повдигне,
кой ще ти дава насоката-та ти още дете си,
кой ще ти дава посока, когато падат завеси
последни страници-мастилото изписано,
а слънцето.. над земята е надвиснало,
когато се сабуди ще бъде променен,
затварям книгата, защото идва нов ден

свернуть